Z6_PPGAHG800PDU90QLVJ00ID2NG2
Всичко за електронните услуги в България - бързо и лесно
Z7_PPGAHG800PDU90QLVJ00ID2NE2

Права и задължения, произтичащи от договорното право, включително лихви за забава

Сключване на търговски сделки

 

Сключването на търговски договори се извършва според общата правна уредба, съдържаща се в чл. 12-14 от Закона за задълженията и договорите, където са уредени воденето на преговорите, изпращане на предложение (оферта) и обвързващата му сила, начините на неговото оттегляне, приемане (акцепт) на предложението, момент и място на сключване на договора.

 

Договорът се смята за сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя и в мястото, където е направено предложението.

 

На свой ред в чл. 290-301 от Търговския закон са нормирани специфичните правила за сключване на търговските договори чрез публична покана, публично предложение, мълчание, равнозначно на приемане, разрешение или одобрение на договора от държавен орган, потвърждение на договора от трето лице или определяне на уговорки от трето лице, търговски договори при общи условия, допълване на договора от съда, действия без представителна власт и особености при формата на търговските договори.

 

Съгласно Закона за задълженията и договорите:

 

- Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.

 

- Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото.

 

Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

 

Съгласно Търговския закон:

 

- За действителността на търговска сделка е необходима писмена форма на договаряне или друга форма, но само в случаите, предвидени в закон.

 

- Изявлението по сключването, по изпълнението или по прекратяването на търговската сделка е нищожно, ако не е отправено в установената от закон или от страните форма.

Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението ѝ може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.

 

- Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено.

 

- При изявленията, направени по телефакс или телекс, писмената форма се смята за спазена, ако от книгите и документите, които отразяват работата на тези апарати, е изключено неточно възпроизвеждане на изявлението.

 

- Когато за сключването на търговската сделка е предвидена определена форма, тя се отнася и за измененията и допълненията на сделката.

+ Форма на търговската сделка

Формална сделка – в случаите, в които законът изисква при сключване на сделката да се спазва точно определен начин за външно изявяване на волята и обикновено се предвижда писмена форма. Ако законът не поставя подобно изискване, сделката е неформална, а това значи, че тя може да се сключи устно или посредством т.нар. конклудентни действия.

 

В зависимост от това, дали при спазването на писмената форма участват и длъжностни лица или не, се различават частна и официална писмена форма. При официалната форма, посочени от закона длъжностни лица следва да направят определени удостоверявания и те са задължителни за валидността на сделката. При другия вид писмена форма не участват длъжностни лица и документът се съставя само от насрещните страни по сделката.

 

Частна писмена форма е предвидена за следните търговски сделки: продажба с уговорка за изкупуване; продажба с предварително (авансово) плащане на цената; продажба на изплащане; застрахователен договор; договор за разплащателна сметка; договор за банков кредит; акредитив; банкова гаранция; менителница; запис на заповед; чек; договор за влог в публичен (антрепозитен) склад; лицензионен договор; договор за концесия и други.

 

Официална писмена форма с нотариална заверка на подписа на страните се изисква например за следните търговски сделки: прехвърляне на търговско предприятие; упълномощаване на прокурист; упълномощаване за теглене на суми от паричен влог в търговска банка.

 

Писмена форма с нотариална заверка на датата е нужна за някои случаи на договор за търговски залог , както и при удолетворяване на заложния кредитор без съдебна намеса.

 

Нотариалната форма е изключение в търговското право и тя е задължителна, когато между търговци се сключва договор, по силата на който се учредяват, изменят, прехвърлят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти.

+ Изпълнение и неизпълнение на търговските сделки

Изпълнение на търговските сделки

 

Изпълнението на търговските сделки е доброволното осъществяване на дължимия (договорения) резултат, наречен дължима престация. То се подчинява на общата правна уредба, предвидена за изпълнението на гражданските сделки (чл. 63-78 от ЗЗД). Длъжникът трябва да изпълни задължението си към кредитора  реално, пълно, добросъвестно и точно, в договорения срок и на уговорено място.

 

Неизпълнение на търговските сделки

 

Неизпълнението на търговската сделка е неосъществяване на дължимия (договорения) резултат. Причините за неизпълнението са различни: то може да се дължи на недобросъвестната воля или на небрежността на длъжника – виновно неизпълнение; може да е настъпило и въпреки добрата воля на длъжника и положените от него усилия да изпълни, но вследствие проявлението на случайно събитие – невиновна невъзможност за изпълнение; може да е резултат от действието или бездействието на трето лице; може кредиторът да не е създал необходимите предпоставки за изпълнението и в тези случаи неизпълнението се дължи на кредитора (т.нар. забава на кредитора – чл. 95 от ЗЗД).

 

Неизпълнението може да се прояви в най-различни форми. Пълно неизпълнение е налице, когато длъжникът не е осъществил нищо от предмета на задължението. Лошо (некачествено) изпълнение имаме, когато предметът на задължението не е адекватен на дължимото в качествено отношение. При частичното изпълнение има разминаване в количествено отношение между предметът на задължението и дължимото. Забавено изпълнение има, когато длъжникът дължи след падежа на задължението, т.е. неизпълнението е във времево отношение. Неточно е всяко изпълнение, което не е съобразено с уговореното от страните по договора. В някои случаи неточното изпълнение се приравнява на пълно неизпълнение.

+ Електронен документ и електронен подпис

Електронен документ

 

Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.)

 

Писмената форма, определена в Търговския закон се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.

 

Електронният документ може да е подписан или не, като неподписаните документи поначало нямат значение. 

 

Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронното изявление може да съдържа и несловесна информация. При електронния документ няма оригинал и копие.

 

Електронен подпис

 

Електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. 

 

Усъвършенстван електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 11 от Регламент (ЕС) № 910/2014. 

 

Квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

 

Значение на саморъчен подпис носи единствено квалифицирания електронен подпис. Съгласно чл. 25 от Регламент № 910/2014:

 

- Правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.

 

- Квалифицираният електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение, издадено в една държава членка, се признава за квалифициран електронен подпис във всички други държави членки.

+ Лихви

Съгласно Търговския закон:

 

- Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго.

 

- Лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.

 

Права на кредиторите според Директива 2011/7/ЕС и Търговския закон

 

Правата на кредиторите при неизпълнение на парично задължение, възникнало от търговска сделка, са подробно и ясно формулирани в Директива 2011/7/ЕС, за да се преодолеят случаите на явна злоупотреба с интереса на кредитора и да се въведе култура на плащане в срок. Правата на кредиторите, предвидени в Директивата, са групирани в чл. 3 и чл. 4 в зависимост от качеството на длъжника по сделката – предприятие или публичен орган.

 

Съобразно чл. 3, параграф 1 от Директивата, при забава на плащането по търговска сделка, сключена между предприятия, кредиторът има право на лихва за забавата, без да е необходима покана до длъжника, ако е изпълнил задълженията си по договора и по закон и
ако не е получил дължимата сума в срок, освен когато длъжникът не е отговорен за забавата. Следователно, когато е уговорен срок за изпълнение и длъжникът не изпълни в срока, кредиторът може да иска мораторна лихва от деня на забавата (т. е. деня, следващ датата на изтичането на срока на плащане), без да е необходимо да отправя покана.

 

Ако между кредитора и длъжника не е уговорен срок за изпълнение, Директивата посочва началния момент и продължителността на срока, след изтичането на който кредиторът ще има право на обезщетение за неизпълнение на паричното задължение по сключената сделка.

 

Изтичането на срока е поставено в зависимост от алтернативно посочени начални моменти:

- получаването на фактура или равностойно искане за плащане; 

- получаването на стоките или предоставянето на услугите; 

- приемането или проверката на стоките или услугите. 

 

Важно значение има изискването поставено от чл. 3, параграф 6 на Директивата – държавите-членки гарантират в националното си законодателство, че срокът за плащане, уговорен от страните, не може да надвишава 60 календарни дни, освен ако изрично е постигнато съгласие за друго и то не представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора. 

 

Освен правото на мораторна лихва, чл. 6, параграф 1 от Директивата обвързва държавите-членки да предприемат мерки за уреждане правото на кредитора на обезщетение за направените разноски по събиране на вземането, като предвидят фиксирана сума в размер на минимум 40 евро, която се дължи щом лихвата за забава на плащането стане дължима и без да е необходима покана до длъжника. Правото на такова обезщетение е предвидено в чл. 309а, ал. 1 от Търговския закон. Предвиденото право на обезщетение с фиксирана минимална сума не засяга правото на обезщетение на всички други, понесени от кредитора разходи, надвишаващи тази сума. 

 

Когато длъжник по търговска сделка е публичен орган, Директивата изисква от държавите-членки въвеждането на особени правила относно продължителността на срока за изпълнение, която може да се уговори. Срокът не може да надвишава 30 календарни дни, освен ако е уговорено друго в договора и при условие, че то е обективно обосновано от специфичното естество или особеностите на договора. В този случай, срокът за плащане, определен от страните, не може да надвишава 60 календарни дни. 

 

И така, правата на кредитора при неизпълнение на паричното задължение по сделката са: право на лихва за забава, право на обезщетение за разноските по събиране на вземането, право на обезщетение за други разноски, които надвишават размера на фиксираната сума и са понесени за събиране на вземането. Тези права не разкриват специфики спрямо предвидените права на кредитора, когато сделката е сключена само между предприятия.

 

Съгласно чл. 309а, ал.1 от Търговския закон кредиторът има право на обезщетение за неизпълнение на паричното задължение в размер на законната лихва. Законната мораторна лихва е форма на договорна отговорност, специфична за паричните задължения – тя се дължи при неизпълнението им, за да бъдат поправени причинените от забавата вреди. Кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва без да е необходимо то да е уговорено и без да доказва размера на претърпените вреди. От деня на забавата той е лишен от ползването на парите, които му се дължат, но не получава.

 

За неизправния длъжник възниква задължението за поправяне на вредите и в този смисъл законната лихва има обезщетителен характер. Правото на кредитора да иска обезщетителна лихва възниква без да е необходима покана до длъжника, при наличието на следните предпоставки: кредиторът е изпълнил задълженията си, произтичащи от закона и от договора; кредиторът не е получил дължимата сума в срок – длъжникът е в забава за плащане, освен когато длъжникът не отговаря за забавата или пък между страните по сделката не е уговорено друго.

 

Всеки един от посочените елементи трябва да е налице, за да се породи предвиденото в Търговския закон право на обезщетение на кредитора.

Служби за оказване на помощ или решаване на проблеми

+ Европейски потребителски център



Телефон: +3592 986 76 72;
Е-поща: eccnet-bg@ec.europa.eu
eccnet-bg@ec.europa.eu



Последно обновено на 22.10.2021